(untitled)

Често задавани въпроси

Валутни курсове	Баланси на БНБ	Банкноти и монети
Банков надзор	Централен кредитен регистър	Платежна система
Фискален агент	Статистика	Публикации
Възможности за работа	Прием на стажанти	Стипендии на БНБ

Какъв е редът за получаване на справка от Централния кредитен регистър за кредитната задлъжнялост на физическо или юридическо лице?

По реда на чл. 21 от Наредба № 22 от 16 юли 2009 г. за Централния кредитен регистър всяко физическо или юридическо лице има право чрез писмено заявление да поиска от Българската народна банка информация относно кредитната си задлъжнялост, включително кои банки и финансови институции са подали информация в системата на регистъра. Централната банка предоставя исканата информация чрез справка от този регистър след заплащане на такса, съгласно тарифа на БНБ. Таксата се заплаща чрез банков превод по сметка на Българска народна банка:

IBAN: BG40BNBG9661 1000 0661 23

BIC: BNBGBGSD

Когато информацията се отнася за физическо лице, са необходими следните документи:

заявление по образец, достъпно на интернет страницата на БНБ или на гишетата на деловодството в паричния салон на БНБ. Заявлението се подава лично от лицето или от негов представител, упълномощен с изрично нотариално заверено пълномощно;
лична карта за идентификация на лицето;
в случай че заявлението се подава от друго лице, се прилага изрично нотариално заверено пълномощно;
за чуждестранни физически лица се посочват лични данни съгласно документ за самоличност, включително единен граждански номер или личен номер на чуждестранно физическо лице;
документ за платена такса.

Физическите лица могат да получат справката безплатно веднъж на 12 месеца. За всяка следваща справка се заплаща такса от 10 лева.

Когато информацията се отнася за юридическо лице, са необходими следните документи:

заявление по образец, достъпно на интернет страницата на БНБ или на гишетата на деловодството в паричния салон на БНБ. Подава се лично от лицата, които имат право да го представляват, или от изрично упълномощено от него лице. Ако има повече от двама представляващи, личните данни на останалите се попълват на гърба на заявлението и се подписва от всички;
актуално удостоверение за регистрация по БУЛСТАТ или ЕИК на заявителя;
в случай че заявлението не се подава от представляващите лица, се прилага изрично нотариално заверено пълномощно;
чуждестранните лица прилагат към заявлението актуален документ за регистрация на юридическото лице - заявител, в легализиран превод на български език, изрично нотариално заверено пълномощно на упълномощеното лице, в случай че заявлението не се подава лично. Ако пълномощното е заверено от нотариус извън Република България, то следва да бъде в легализиран превод на български език;
документ за платена такса в размер на 50 лева.

Документите се подават в деловодството на БНБ, София, пл. „Княз Александър I” № 1, паричен салон, в работни дни от 8:30 до 15:45 ч.

или

на адрес: Българска народна банка, Централен кредитен регистър, пл. „Княз Александър I” № 1, 1000 София.

В заявлението изрично се упоменава адресът на заявителя за получаване на отговор по пощата чрез обратна разписка.

Може ли заявлението за получаване на справка от ЦКР да се подаде по пощата?

Наредба № 22 на Българската народна банка (БНБ) регламентира, че всяко физическо лице има право да получи информация от Централния кредитен регистър за кредитната си задлъжнялост, като подаде писмено заявление до БНБ. Това заявление може да бъде изпратено до БНБ на адрес: София 1000, пл.„Княз Александър I” № 1 и съответно получено от заявителя по пощата. В заявлението се посочва адрес на лицето за изпращане на писмото по пощата с обратна разписка.

Какъв е редът за получаване на справка от Централния кредитен регистър за кредитната задлъжнялост на физическо лице, което е починало?

При смърт на физическо лице неговите наследници могат да поискат информация за кредитната му задлъжнялост чрез попълване на заявление за наследници по чл. 21, ал. 3 от Наредба № 22 на БНБ по образец, достъпно на интернет страницата на БНБ или на гишетата на деловодството в паричния салон на БНБ. Ако заявителите – наследници са повече от три лица, данните на останалите заявители – наследници се попълват на второ заявление с данните за същото починало лице. Това заявление може да бъде подадено по следния начин:

лично от наследниците на починалото лице на гишетата на деловодството в БНБ. В случай че заявлението не се подава лично от всички наследници, се прилага изрично нотариално заверено пълномощно на упълномощеното лице;
по пощата на адрес: София 1000, пл.„Княз Александър I” № 1. В заявлението изрично се упоменава адресът на заявителя за получаване на отговор по пощата чрез обратна разписка.

Към заявлението за наследници по чл. 21, ал. 3 от Наредба № 22 на БНБ се прилагат следните документи:

копие от удостоверение за наследници за удостоверяване на правото за получаване на справка за починало лице;
копие от удостоверение за раждане, когато наследникът е малолетно или непълнолетно лице;
копие от удостоверение за настойник/попечител, когато наследникът е малолетно лице;
документ за платена такса, в случай че справката е направена повече от веднъж на 12 месеца.

В какъв срок се получава информацията от кредитния регистър?

БНБ предоставя исканата информация в срок до 7 работни дни от подаване на заявлението, ако заявителят е предоставил необходимите документи. При отказ заявителят се уведомява в същия срок писмено, като се посочват причините за отказа.

Как се коригира информация в Централния кредитен регистър?

Когато лице установи, че съдържащата се за него информация в Централния кредитен регистър е неточна, то има право да подаде писмено заявление до банката или финансовата институция, която я е подала към регистъра, за коригиране на установена от него неточност. В срок до 7 работни дни от получаване на заявлението банката или финансовата институция е длъжна да го разгледа и да даде писмен отговор до заявителя. Отговорът се изпраща с копие до БНБ, към което се прилага и копие от заявлението. Ако искането е основателно, банката или финансовата институция извършва корекцията и подава коригираните данни към информационната система на Централния кредитен регистър. Банката или финансовата институция не събира такса за разглеждане на заявлението.

БНБ не може да извършва корекции на информацията, предоставена от банките и финансовите институции в регистъра.

Кой носи отговорност за верността на информацията в регистъра?

Банките и финансовите институции - участници в системата на ЦКР, носят отговорност за верността на данните, подадени към регистъра. Само те могат да извършват корекции на собствените си данни. БНБ не носи отговорност за информацията, подадена към регистъра от участниците в системата на ЦКР.

Може ли да се получи справка за трето лице?

Искането и получаването на справка за кредитната задлъжнялост на лице от ЦКР се осъществява лично от лицето – заявител, или чрез изрично упълномощено от него лице.

Кога се обновява информацията в Централния кредитен регистър?

Информацията в Централния кредитен регистър се обновява ежемесечно до 15 - 20-то число на месеца, следващ отчетния период.

Например: информацията към 31 юли се обновява към 15 август и обобщава до 20 август.

Какви данни се съдържат в справката от ЦКР, която ползват банките и финансовите институции, участници в регистъра?

Справката от ЦКР съдържа информация за:

текущото състояние на кредитите - данни към последния отчетен период (месец). Кредитите се представят в обобщен вид, без да е видно от кои отчетни единици са отпуснати. Пример: Лицето има 3 активни кредита в две банки. Тези кредити се показват в 4 разреза - по тип на кредита (банкова гаранция, овърдрафт и т.н.), според категорията им (редовен, необслужван и т.н.), по остатъчен срок до падежа и по договорен срок на кредита. Срокът се разделя до една година и над една година.
просрочия по активни и погасени кредити - данните показават за период от пет години назад дали клиентът е имал кредити, категоризирани в категория, различна от „редовен”. Категоризацията на кредитите се извършва от банките и финансовите институции съгласно изискванията на Наредба № 9 на БНБ за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск.
новоразрешени кредити - кредити, подадени след последния отчетен период, като в справката се вижда договореният размер на кредитите.

Имал съм просрочия по кредити, които към настоящия момент са погасени (изцяло или частично). Защо просрочията по тези кредити продължават да се отчитат в системата на ЦКР?

Независимо дали кредитите са погасени или не, ако в рамките на последните 60 отчетни периода (в месеци), клиентът е имал кредити, класифицирани в категория, различна от „редовен”, те се отразяват в справката от ЦКР. Периодите се заличават във времето автоматично един по един до изтичане на този 5-годишен срок.

Въпроси, отнасящи се до финансовите институции, включени в информационната система на ЦКР

Може ли работните станции по приложение № 3 (Документи за участниците в информационната система на ЦКР) да се намират извън територията на Р България?

Не може, тъй като в ЦКР се включват банки и финансови институции със седалище в Р България, които извършват дейност на територията на страната.

Има ли разработен програмен продукт (софтуер) за подаване и обработка на данните в ИС на ЦКР?

Няма изискване за използване на готов програмен продукт (софтуер) при работа с ИС на ЦКР. Изискването е финансовите институции да спазват обхвата и формата на данните, подробно описани в Указанията за прилагане на Наредба № 22.

Ще се подават ли данни за погасени кредити, включително и такива с просрочия и отписани кредити при първоначалното зареждане на данни към ИС на ЦКР?

Данни за погасени кредити, които не са активни към отчетния период, към който се подава първоначална информация към Информационната система ИС на ЦКР не се отчитат, както и такива, които са отписани изцяло от баланса на финансовата институция.

Има ли разлика при подаването на информация за кредитите, които са отпуснати в минал период от време и тези, които са разрешени към първия отчетен период при първоначалното подаване на данни?

Подават се данни за всички активни кредити към съответния отчетен период, независимо от периода през който са били разрешени. Информацията включва както данни за балансовите, така и за задбалансовите вземания, които една институция отчита.

Ако един кредит е прехвърлен към трето лице и отговаря на изискванията на чл. 15 от Наредба № 22 на БНБ, трябва да бъде подаван към ИС на ЦКР.

Съгласно Указанията за прилагане на Наредба № 22 коя дата следва да се счита за дата на разрешаване на кредита – датата на вътрешно одобрение, датата на сключване на договора за финансов лизинг или друга дата?

За дата на разрешаване на кредита се счита датата, от която договорът за кредит (лизинг) влиза в сила.

Критериите на Наредба № 9 на БНБ приложими ли са за лизинговите дружества като финансови институции във връзка с прилагане на чл. 13, ал. 2 от Наредба № 22?

Съгласно чл. 13, ал. 2 от Наредба № 22 на БНБ финансовите институции класифицират предоставените от тях кредити „условно“ в съответните групи по Наредба № 9 на БНБ, в зависимост от дните на просрочие. Това означава, че финансовите институции следва да прилагат Наредба № 9 в тази част, без да посочват начислените провизии.

Как да се предоставя информацията на ЦКР, когато е технически невъзможно да се представят отделно просрочията по лихвени вземания и вземанията по главница, така както постановяват изискванията на Наредба № 22?

Съгласно чл.11, ал. 1 от Наредба № 22 дългът по кредита се определя като обща сума от редовна и просрочена главница, начислени лихви (редовни, просрочени, съдебни и присъдени), такси, комисиони и разноски. Ако е невъзможно сумите на главница и лихва да бъдат разделени, общият размер на дълга трябва да бъде записан в поле 13 – „Балансова стойност на кредита преди обезценка“, респективно в поле 8 – „Остатък по редовна главница“ по реда на Указанията за прилагане на Наредба № 22. В поле 13 се формира кредитната експозиция на клиента към съответното лизингово дружество.

Част от анюитетния план по договорите за лизинг са както главниците, така и лихвите, включително и тези по непадежирани вноски. Следва ли да се отчитат задбалансово бъдещите лихви, които не са падежирани?

Финансовите институции (включително и лизинговите дружества) подават информация за състоянието на кредитите към последния отчетен период. Бъдещите непадежирани лихви не се отчитат за целите на регистъра.

Следва ли да се включи стойността на самия лизингов обект, който е собственост на дружеството-лизингодател, и ако да – по каква стойност?

Ако лизинговият обект се счита за обезпечение съгласно договорните условия на дружеството, стойността на обезпечението е тази, която е отразена в счетоводната система.